Виж лицето ми. Чуваш ли думите? Изричаме думи на различни езици. Виж лицето ми. Разбираш ли ме?
Години и километри ни разделят. Километри живот – горчив и сладък.
Днес съм принуден да преклоня гордата си глава. Не казвам – обичам те. Не се преструвам, че те обичам. Срещнахме се случайно и пак така ще се разделим.
Аз съм, какъвто съм. Ти отхапваш от ябълката, Ева. Аз не съм Адам.
Не очакваш нищо от мен. Аз от теб също. И
Искра.
——
Горещо препоръчвам на онези, които “четат” думите по лицата. На онези, които предпочитат лицата, вместо думите.
Няма екшън, няма секшън в този филм.
Ще го гледам ли отново? Даааа! И вероятно не само веднъж.
П.С. Black horse, благодаря!
9, април, 2008 at '7:54 am'
…История със същия филм…
Свалих отначало филма от чужд сайт, а титрите от български..естествено…и си го пуснах ..В един момент осъзнах, че звукът е леко модулиран и ..че звучи италианска реч…изминаха няколко минути, докато осъзная, че съм попаднал на копие, заснето в кино…Но голямата изненада дойде, когато се засмях за първи път, чух смеха в същия момент на италианците в това малко арт кино..и така всеки път, когато смехът напираше в мен …
Жалко, че изтрих това копие …То нагледно ми показа внушението на този прекрасно направен филм …Нито границите, нито различните езици са от значение…Радостта и мъката на човека е Една, независимо в коя точка на планетата ни живее…
Прекрасен, нискобюджетен филм…Горещо го препоръчвам на българските кинорежисьори, за да охлади стремежа им в един филм да разкажат всичко, което са преживели …
…