http://astilar.wordpress.com/2008/04/06/feast-of-love/ настроения, вкусове, интереси, забавления Mon, 28 Dec 2009 20:52:21 +0000 http://wordpress.com/ hourly 1 http://astilar.wordpress.com/2008/04/06/feast-of-love/#comment-128 astilar Tue, 08 Apr 2008 15:26:31 +0000 http://astilar.wordpress.com/?p=176#comment-128 Много кахърно звучи този коментар :( Много кахърно звучи този коментар

]]> http://astilar.wordpress.com/2008/04/06/feast-of-love/#comment-127 Blackhorse Tue, 08 Apr 2008 09:17:29 +0000 http://astilar.wordpress.com/?p=176#comment-127 Това, от което се будиш нощем....е това, което си живял през деня ... ...03АМ...часът на караконджолите ...идват без предупреждение...И носят със себе си Кошницата на Страховете...от страха, че те боли кутрето на левия ти крак ..до Страха, че вече трябва да си отиваш, а не си се подготвил ....Че нищо не си направил както трябва в отминалите дни и нощи...А как си искал...и как искаше да превземеш Света..И колко сигурен беше, че можеш и ще го направиш ...а се проточи едно белезникаво дишане и издишване ...Че...Списъкът е дълъг ...Но на края Ръката е празна...И трябва да си ходиш ...Без абсолютно нищичко да си сътворил ...Съ Творил !..Да си в помощ на Бога..не, че Той се нуждае от нея... ...03АМ...И с ужас в гърдите се питаш : " Ами, ако тази сутрин Слънцето забрави да изгрее ? " ...И пред очите ти изгрява непрогледният Мрак, Вечният ...И Студът...И Съжалението, че така великодушно си пропускал Мига през широко разтворената си Душа... .." Не, не съжалявам за нищо !" - Как ли се живее с тези думи ?...аз поне не знам ... И Миг преди да се размиеш в Бездната..идва Тя, Любовта..и в протегнатите си ръце носи Спасението ...твоето и на целия Всемир ... ...Тя, Любовта...Любовта ..Кръвта на Душата ! Това, от което се будиш нощем….е това, което си живял през деня …
…03АМ…часът на караконджолите …идват без предупреждение…И носят със себе си Кошницата на Страховете…от страха, че те боли кутрето на левия ти крак ..до Страха, че вече трябва да си отиваш, а не си се подготвил ….Че нищо не си направил както трябва в отминалите дни и нощи…А как си искал…и как искаше да превземеш Света..И колко сигурен беше, че можеш и ще го направиш …а се проточи едно белезникаво дишане и издишване …Че…Списъкът е дълъг …Но на края Ръката е празна…И трябва да си ходиш …Без абсолютно нищичко да си сътворил …Съ Творил !..Да си в помощ на Бога..не, че Той се нуждае от нея…
…03АМ…И с ужас в гърдите се питаш : “ Ами, ако тази сутрин Слънцето забрави да изгрее ? “ …И пред очите ти изгрява непрогледният Мрак, Вечният …И Студът…И Съжалението, че така великодушно си пропускал Мига през широко разтворената си Душа…
..“ Не, не съжалявам за нищо !“ – Как ли се живее с тези думи ?…аз поне не знам …
И Миг преди да се размиеш в Бездната..идва Тя, Любовта..и в протегнатите си ръце носи Спасението …твоето и на целия Всемир …
…Тя, Любовта…Любовта ..Кръвта на Душата !

]]>