Това, от което се будиш нощем е любов. Минала, настояща или бъдеща. Илюзия е, че мога да мисля за любовта в минало или бъдеще време. Истината е, че тя винаги е в настоящето. Понякога е скрита в дъждовните капки, които се изливат над цветята и дърветата, за да предадат наситеност на цветовете им, свежест на аромата им и сила на стеблата им.

Това, от което се будиш нощем е болка. Минала, настояща или бъдеща. Илюзия е, че мога да усещам болката в минало или бъдеще време. Истината е, че ако ме боли – то е сега, в настоящето. Болката не се крие. Сяда тихо на гърдите ми и остава там.

Любовта и болката са моите приятелки. Те са любимите ми пеперуди, които не могат една без друга.

Feast of love е прекрасен роман. Съвсем не се подразних от това, че не се е превърнал във филм. Спокоен и мъдър разказ за съжителството между болката и любовта.

Ако се чудите къде да откриете любовта, спокойно може да гледате филма. Отговор, разбира се, няма да получите. Отговорът на въпроса – „Къде е любовта?” е твърде субективен, за да го намерите извън себе си. Ще видите, обаче, че не само вас ви тревожат подобни въпроси, че не само вие се лутате. Както и че любовта има много лица, много усмихнати и тъжни лица.

Ако вече сте открили любовта, но имате приятели, които продължават да я търсят, спокойно можете да гледате филма :) За техните въпроси също няма да намерите отговор, но ще си спестите неловките моменти в общуването с тях. Вместо да се правите на мъдреци и да обяснявате необяснимото, ще можете просто да им препоръчате да гледат филма.

Тук се връщаме отново в началото :)

П.С. Мария е разказала за филма доста преди мен.