Има дни, в които неприятностите се случват една след друга. Понеделник ли е днес? Не, не е! Като ви разправям, че обичам понеделниците, защото тогава поне си знам, че е панаирен ден по подразбиране, вие ми се смеете и ми развивате теории що за напаст са тези дни.
Аз пък не обичам четвъртъците – не са ни начало, ни среда, нито край на седмицата и все тогава някой (Някой ли казах? Моля за извинение!), всички се сещат, че точно днес трябва да са недоволни, болни, ядосани, сърдити, да ги сърби, боли и да им е драго. Всички се сещат за нещо, което не сме свършили от понеделник до сряда, а тъй като утре е петък и видиш ли в края на седмицата е вече късно, трябва да го свършим днес. Ама няма проблем, за това са го измислили четвъртъка! Ако не беше той щеше да е шЕстица, вместо сЕдмица – безинтересна работа.
Какво ми се случи днес и да искам не мога да разкажа. По лесно е да ви кажа какво не ми се случи, ама не е интересно. :) Жертви няма. Пис, бабо, пис :) За следващия четвъртък не мога да гарантирам, така че – умната! :)
И е крайно време да си призная какво работя – звероукротител съм в един цирк. :) Харесвам работата си (да не се заблуди пак някой), защото ме превърна в универсален боец :)