Горят, а сърцето ми плаче. Панаир за спонсорите. Тъп, тъп, че чак вдлъбнат сцинарий на церемонията по връчване на годишните награди на САБ.
Тц, няма да мърморя. Ще си помрънквам наум и ще плача инкогнито… Точно 30 теми си набелязах, докато гледах “церемонията”. Светкавици и гръмотевици, кажете, защо си причинявам това?
28, март, 2008 at '5:36 pm'
Кажи нещо повече, моля. Иначе ние тук седим и тънем в неведение
За какво падение става дума?
28, март, 2008 at '11:22 pm'
Добре сте си в неведението.
И аз щях да съм така щастлива, ама сестра ми ме помоли да гледам и да “докладвам”. ОК, отговорих й, за теб ще се жертвам. Може да стискам зъби и да мърморя, но захвана ли нещо го довършвам. Освен, че съм генетично обременена с театър, детството и половината от трудовия ми стаж са минали там… По тази причина много лично приемам комерсиализирането и масовизацията (знам, че няма такава дума)на спектаклите.
Панаир. Това за мен беше спектакъла снощи. Написах за спонсорите, защото на сцената те дефилираха с по-голямо самочувствие от театралите. Елементарен пример, за който се сещам – по време на церемониите за връчване на Оскар не съм виждала ни един чичко паричко да връчва награда.
За истеричните водещи не ми се разказва. За нищо не ми се разказва… Мога да издиря запис, но не препоръчвам на никого да го гледа, освен ако не е мазохист.