„Живот. Колко лесно изричаха тази дума всички, включително и самият той. Единодушно повтаряха, че животът трябва да продължи. А малцина се питаха що е живот, защо съществува и дали е единствен, или просто част от нещо съвсем различно. Артър често се озадачаваше от самодоволството, с което хората гледаха на своя… своя живот, както небрежно го наричаха, сякаш напълно разбираха, както думата, така и скритото зад нея.“
стр. 100 „Артър и Джордж“, Джулиан Барнс; издателство Обсидиан – 2006 г., превод Любомир Николов
