Коментари на: Ани спаси живота на дете!

От: Миа ;)

Миа ;) — Thu, 27 Mar 2008 17:03:19 +0000

Браво на Ани! За пръв път живота ми е спасил дядо ми. Родила съм се с жълтеница и са искали да ми вливат системи. Дядо ми е забранил (той е хематолог, а на всичкото отгоре и педиатър). Впоследствие се оказва, че в системата има някакъв коагулат, който е щял да ми запуши вените и до там. Когато порасне детето, трябва да му разкажат за това – само човек, на когото се е случило това, може да оцени истинското му значение – ама наистина истинското му! Защото всеки разбира какво означава да се спаси човешки живот, но, когато ти се случи лично, усещането е много по-силно и различно. А майката вероятно дълго време е чакала това дете, да са щастливи и двете, и всички майки! Всичко друго се оправя.

От: razmisli

razmisli — Thu, 27 Mar 2008 16:21:14 +0000

Една година без ревизия на чантата – но въпреки това знае, че лексотанът си е там Не знам как да го обясня… Но от друга страна той е успокоително, а според реакцията на майката ми се струва, че сега е в другата крайност.

От: astilar

astilar — Thu, 27 Mar 2008 15:37:13 +0000

@ Leona – На добър час в блогването! Едно е на какво ни учеха, а съвсем различно какво ни научиха. Това, обаче е друга тема.
@razmisli „Би трябвало“ е точно казано. А защо не е? Майката е взимала лексотан преди повече от година. Поне така твърди…

От: razmisli

razmisli — Wed, 26 Mar 2008 16:45:23 +0000

Хапчето би трябвало да е в опаковка трудно отваряща се от деца.
А за другите въпроси, при положение, че майката взема лексотан, значи, че си има проблеми… и оттам обяснение на станалото. По мое мнение.

От: Leona

Leona — Wed, 26 Mar 2008 14:22:31 +0000

Надали някой може да отговори на всички тези въпроси.Наскоро си дойде моя приятелка живееща в USA. Всеки път когато децата си играят тя неволно започва да ми разказва и споделя какво е научила в училището за родители което посещава всяка седмица.Отначало се дразнех,но постепенно разбрах идеята и започнах да попивам всяка дума. Всеки един от нас може да бъде добър родител, но понякога е нужно някой да ти покаже правилната пътечка – как да изслушваш и уважаваш малкото си дете, как да го направиш пълноценен човек, вярващ в себе си, а НЕ както нас ни учеха -всички сме еднакви и равни, а ако си малко по-различен си набелязан за лош и още куп социалитически глупости.