“Бонбонени обувки” е приказка за родители. Роман, който се възприема със сетивата, а не с ума. Поглед към вечната борба между доброто и злото. В приказките доброто побеждава, тържествува любовта.
Харесвам тази приказка, защото повярвах, че може да бъде истинска. Знаците на магията са навсякъде край нас, но не ги забелязваме, не защото са тайнствени и загадъчни, а защото не искаме да ги забележим. Бързаме, бягаме – от какво или към какво? Вървим срещу вятъра, за да докажем на себе си, че сме силни. А е толкова просто да се отпуснем на крилете на вятъра и да се изненадаме от мястото, където ще ни отведе.
Чертаем схеми, следваме прогнози, изпълняваме планове, живеем според правила (чужди или наши, все едно – правила са), опитваме се да бъдем част от “средата”. Носим черни вместо червени рокли, за да не забележат различността ни. Целуваме тайно децата си, за да не ни обвинят в прекалена привързаност, а те се отдалечават от нас, за да търсят другаде топлина. Бягаме от огъня, за да не забележат отражението на пламъка в очите ни. Крием ръцете си, за да не отгатнат възрастта ни. Дърветата разцъфват от погледа ни, а ние се боим да ги погледнем отново, за да не ни напомнят за нежността. Опитваме се да заглушим медния звън на камбанките, които чуваме със сърцата си. Прибираме и крием в кутии талисманите. Нощем ухаем на мляко и ванилия, на портокал и бадеми.
Имаме много имена, за да скрием, че всъщност сме вещици.
