Щеше ли да работиш, ако не се налагаше?

Задавам си този въпрос от известно време и не мога да си дам еднозначен отговор.

Има дни, в които имам толкова много работа, че не знам къде се намирам. Буквално. Понякога ми се иска да приключа с тази лудница и да се забия в дън гори тилилейски, където няма обхват нито един от мобилните оператори. Струва ми се, че ще остана там, докато не ми поникне брада на лицето (не на краката ) И никога, ама никога повече няма да работя. Какво, освен корени и горски плодове ще ям, не съм се замисляла.

Има други дни, в които си стоя вкъщи, спя, чета, гледам филми, играя с детето или се разхождаме, мотам се и след 3 – 4 дни започвам да имам усещането за пропиляно време, въпреки че правя все любими неща. В такива дни си казвам, че не е чак толкова лошо да се ходи на работа. Там се срещам с различни хора, а и когато се справям успешно с разни задачки самочувствието ми се повишава. Разбира се, плащат ми заплата, което не е за пренебрегване.

Посре пак настъпва някой от описания първи тип дни и мислите ми се повтарят. И така. Твърда позиция нямам.

Харесвам работата си и това прави още по-труден еднозначния отговор на въпроса.

Понякога задавам на кандидатстващите за работа подобни въпроси. Повечето нямат еднозначен отговор, а тези които имат се опровергават сами с отговора на въпроса: Заплатата стимул ли е за Вас?

А Вие работите ли? Щяхте ли да продължите да работите, ако имахте достатъчно средства, за да живее нормално семейството Ви? (Да се отговаря на втория въпрос има смисъл само, ако харесвате работата си. Ако не я харесвате е лесно: „Е(и)..л съм ти и работата!“

razmisli Казва:

7, март, 2008 at '10:26 pm'

Аз – определено… Както и често работя разни неща за без пари.

7, март, 2008 at '10:28 pm'

Мога да отговоря и на втория въпрос, който следва след първия. Ако работата е за заплата, заплатата е един вид оценка за работата. Ако се увеличава, съответно и работата ми е по-оценена. Следователно е стимул в този смисъл.

sylfie Казва:

8, март, 2008 at '4:29 pm'

Задължително.. Същата съм като теб – лутам се между двете крайности, но фактът, че непрекъснато се обогатявам със знания и помагам на други хора – това не може да се замени с нищо друго.

Koe-kak Казва:

9, март, 2008 at '10:33 am'

Не искам да работя за пари…Ще работя/ако имам възможност/ само за удоволствие…Когато не си обвързан с пари , ставаш по твотческа личност…

haz Казва:

11, март, 2008 at '10:08 am'

Тази тема ми е любима:)
Значи, аз си мечтая да съм рентиер. Да получавам една фиксирана сума всеки месец (а най-добре година, в английските романи доходът на аристократите се обявяваше на годишна база) и работата ми да няма връзка със стандарта ми на живот. Тогава ще мога да работя с удоволствие и отдаденост, без да мисля „а, отметнах парното“, „супер, останаха пари за книги“ и „този хотел в Родопите абсолютно не ми е по джоба“.

Бих работила без пари с радост (и съм го правила, дори сега), но се обиждам, че трудът ми да се оценява ниско. Понякога, колкото и да съм над тези неща, си казвам „if you are so smart, why aren’t you rich’.
После си спомням, че парите служат, за да си купиш свободно време, а аз имам повече от средното.

Преводач съм на свободна практика, което значи, че ми се плаща единствено за свършена работа, а размотаването си е за моя сметка. Тоест организирането на цикъла труд/почивка ми е свързано с има/няма пари и всички отпуски са ми неплатени:)