Получих го на служебната си електронна поща. Авторът ми е съученик от гимназията. Един от многото, които се разпиляха по света. Липсват ми, май аз на тях също. Щях да отговоря на писмото, ако беше адресирано само до мен. То, обаче е изпратено до всички българи, с които съученикът ми води електронна кореспонденция, поради което леко ми напомня на „спам“. „Спама“ подминавам обикновено и нито му отделям внимание, нито продължавам живота му, чрез разпространение „по веригата“.

На писмото от Америка спонтанно реших да отделя време и да му обърна внимание, защото, освен него вече получих и няколко отговора от други „контактнати“, което от обикновен спам го превръща в някакво подобие на разговор във форум. Направиха ми впечатление и някои формулировки в писмото, които ме провокираха да ги коментирам. Отделно от това се сетих за „разговорите“ във Фейсбук между представители на една малка Африканска държава – Еритрея, за които отдавна се каня да разкажа, но все нямам повод.

Текста на писмото преписвам тук. Само шльокавицата съм прехвърлила на кирилица. :)

„Здравейте на всички,
Първо да ви честитя, със закъснение, един от най-големите ни празници – 3-ти Март. Ще ми се и да ви пожелая нещо, нещо, което излиза от традиционното – например: бъдете здрави, за да създавате нова българска история; бъдете умни и неподражаеми, за да създавате нови български ценности; бъдете щастливи, за да създадем щастлива нация.
А за живота отвъд океана няма какво толкова да се разказва – ежедневие и борба за оцеляване :D . Често си мисля за вас и се моля днес да е по-добър ден за вас и за вашето семейство от вчера и живота ви да е по-спокоен и приятен, защото, повярвайте ми, там където човек се е родил, там животът му е най-сладък и само трудностите ни карат да мечтаем за „Утопия“.
Пия за ваше здраве!“
Какво ми направи впечатление – в пожеланието по случай празника – историята и българските ценности ги създавате“вие“, а щастливата нация „ние“.
Може и прекалено докачлива да съм, може и прекалено да се вторачвам в незначителни детайли, но често влизам в спорове с някои познати и приятели, които от позицията си на хора, живеещи извън граница, делят българите на „вие“ и „ние“. И все така извъртат нещата та в крайна сметка се оказва, че на тях им е трудно и аз трябва да им съчувствам, заради техния избор.
Не им съчувствам, нито им се възхищавам, както не очаквам от тях да съчувстват или се възхищават на мен. Днес живея в България, защото така ми харесва, но не мога да се закълна, че утре няма да замина да живея другаде. Както не мога да се закълна, че ако го направя, няма да прихвана същия стил на изразяване и делене на „вие“ и „ние“ :(
Написаното в блога на Vegecat, който чета редовно и от време на време превеждам (с нейно разрешение) статии тук, ме навежда на мисълта, че вече не са драстично големи разликите между начина на живот на хората в различни държави (изключвам тези с крайна бедност и война). Даже и манталитета на хората не е чак толкова различен, като се изключат нормалните историко-психологически особености (ако изобщо има такъв термин).
Във Фейсбук попаднах преди време на една дискусия със заглавие: „Еритрейци: Наистина ли обичате Еритрея?“ – дискусията е кратка и който иска може да си я прочете в оригинал.
Много от въпросите са актуални и за България и българите.
Как отговаряш на въпроса „Обичаш ли България?“, „Щом я обичаш, какво правиш за нея?“, „Отличава ли ни нещо от еритрейците?“.
П.С. Не правя обобщения. Въпросите, които задавам са насочени и към мен. Ако случайно някой има нужда от превод на дискусията във Фейсбук, мога да му предоставя такъв.