Била е на възраст от три до пет години, поради което не е сигурна, дали спомените са нейни или разказани й по-късно.

Баба й била учителка и преподавала на ученици от 1-ви до 4-ти клас. Била строга учителка и баба. Понякога ходела с нея на училище. Учениците й давали книжки, за да не скучае в часовете. Запознала се с Тони Димитрова, но в онази възраст нито една от двете не подозирала за съществуването на “малка водка с портокалов сок”, поради което се разминали в жизненото пространство.

Един ден присъствала на учителски съвет. Продължителен учителски съвет. Писала, рисувала, писала, рисувала, ама след около четири часа й омръзнало да седи на едно място. Избрала момент на затишие и се провикнала “Ралица иска да си ходи!”. Последвал смях, а баба й я извела от стаята. Години след това при среща с някой от онези учители чувала “О, Ралица иска да си ходи, здравей!”