С нарастващия брой потребители на интернет в употреба влезе терминът „глобално село“. Употребата му предизвиква противоречиви чувства, както противоречиви са и прогнозите за последствията от глобализация.
От моята камбанария нещата изглеждат така. 
В ученическите си години пишех и получавах писма от десетки хора. За да съхранявам получените писма си бях направила импровизирана картотека – три кутии от обувки, дебел конецMore… нанизан на три нива през няколко сантиметра, за да разделя писмата по азбучен ред. Означенията на буквите бяха от картончета закачени на конеца, които стърчаха над писмата. Не съм забравила очакването на писмо и радостта от пълната пощенска кутия. Пишех си с връстници (+/- 3 години) от България, Съветски Съюз, Чехословакия, Германия, Белгия, Франция, Алжир, Иран. Изхвърлих повечето писма през 1992 година, когато родителите ми смениха жилището си. Струва ми се, че не всичко изхвърлих. Запазените писма са в старата ми детска стая в дома на родителите ми и ако се сетя ще ги потърся при някое от следващите ми посещения. Имам няколко забавни спомени свързани с тогавашната ми кореспонденция.
Един младеж (Ивайло) се изтърси в един ранен съботен следобед вкъщи. Пихме кафе, говорихме си. Влюбил се бил. Ама аз нищо не съм направила, казвам. Малка съм още. В десети гимназиален клас, доколкото си спомням. Интелигентно и симпатично момче, много приятен събеседник. Продължихме си кореспонденцията по живо, по здраво. Завърших гимназия и отидох в кривото, смених си адреса и редуцирах кореспонденцията. Точно по това време родителите ми започнаха преместване в нова къща и стария ни адрес щеше да стане невалиден. Така, мислех си, ще ми загуби младежът следите и няма да се налага да бъда нелюбезна. Да, ама не съвсем Отишъл пак да ме търси и заварил родителите ми в последните моменти от изнасянето на багажа. Майка ми (много й беше симпатичен) му дала новия ми адрес в Бургас и човекът дойде, за да ме изненада. Взаимно се изненадахме Вероятно спокойно му разказах как няма да я бъде историята, която той си измисля и си тръгна на следващия ден. По-късно сме се срещали веднъж и при поредното ми преместване се загубихме.
Втората история във връзка с кореспонденцията ми от периода 1987 – 1991 е свързан с писмата, които си пишех с една съученичка от нашия клас. Не си ги изпращахме по пощата, а си ги доставяхме лично. Мисля, че още пазя тези писма, а съм ги споменавала и в тетрадките. Днес Мария живее в Монреал и много, ама много рядко си разменяме електронни писма, в които говорим предимно за децата си.
Третия случай е Боян. Сприятелихме се през последните години от следването ми и първите от живота ми в Столицата. С една дума се разбирахме и точно с толкова се скарвахме. Боян е приятел. Не се е влюбвал в мен, както и аз не съм се влюбвала в него. Около 5 – 6 години след началото на приятелството ни, вече в ерата на мобилните телефони , един ден ми звъни Боян – развеселен и ентусиазиран – „Разглеждам си писмата от казармата. Имам писма от теб, пет години преди да се познаваме.“ Ъхъм.
Около 1999 станах активен потребител на icq. Като казвам активен имам предвид активен От 8 – 9 сутрин до 3 -4 нощем бях на линия и си „говорех“ с всякакви екземпляри. И от това време имам познати, с които все още се чуваме, а с някои и виждаме
След раждането на дъщеря ми започнах да пиша в блог, който не просъществува дълго. Настоящият е втори опит. Замества писмата, а не дневника ми (тетрадките). Страстта ми към писането и получаването на писма е възродена и си я отглеждам грижовно, за да не избяга пак.
Преди няколко седмици преглеждах блоговете в WordPress на руски, френски и английски. Тези, които ми харесаха и ще продължа да чета добавих в „Понякога чета“. Един-два дни след това, получих коментар под пост за овцата Бланш от Vegekat, млада жена от Канада, чиито стил ми допадна. Видяла, че посетители в нейния блог идват от моя и кликнала, за да го разгледа. Изненада, изненада , не разбрала нито дума. Оприличила езика на руски, ама не й се разсърдих за това. В коментара пита какво съм , но ми оставя правото да остана анонимна. Симпатична ми е много. Написах и електронно писмо. Тя ми посвети публикация. От коментарите към нея е заглавието на настоящия пост. Започвам да превеждам и ще публикувам някои от статиите й тук.
Моля ви, ако някой знае къде в интернет могат да се превеждат автоматично текстове от български на френски, да сподели.
Да. Така сме в наше село, ама не ни е зле. Нали?
