В нощта на 26 срещу 27 юли, колегата ми Ги Гертен почина без предупреждение… Работихме заедно в четвъртък и нищо не ни подготви за смъртта му. В петък сутринта приех по телефона неприятната новина от тъща му. Съобщи ми, че колегата ни е угаснал тихо в съня си. Угаснал е по начина, по който винаги е живял – тихо, скромно и без да досажда… Типично в негов стил! Човек обичан от всички, дискретен, готов да помогне винаги и прекрасен баща.More…След като научих новината, която трябваше да предам на останалите, всички изживяхме една и съща поредица от емоции. Шок, изненада, отричане, гняв, тъга, за да се отпарвим най-сетне примирено към приемането. Всеки премина маршрута със собствения си ритъм. В продължение на седмици, нямаше и ден, в който да не мисля за него. Лека полека, споменът за него и присъствието му се отдалечиха.
Днес, вървейки към учебната зала, видях мъж в далечината. За една осма от секундата забравих, че Ги не е тук и се усмихнах на мъжа с мисълта, че е той. Изведнъж действителността се стовари върху мен. Споменът за смъртта му се върна съвсем реален! Последния ми ден с него, последния ни разговор, последното споделяне, последните клюки…Прекарах доста минути припомняйки си тези моменти. Противно на очакванията ми, след като вълнението ми премина, бях доволна, че съм припознала човека с Ги. Припознаването ми бе дало възможност за един кратък миг да видя отново Ги и да му се усмихна…Здравей Ги!