Всеки ден свалям по едно листо от себе си. 
Листата бавно намаляват, но не оставам гола. Един ден, след много, много години, когато сваля и последното листо, ще остане сърцевината. Е, ако до тогава някой не ме е свил на сърми, де
1, март, 2008
1, март, 2008
Всеки ден свалям по едно листо от себе си. Листата бавно намаляват, но не оставам гола. Един ден, след много, много години, когато сваля и последното листо, ще остане сърцевината. Е, ако до тогава някой не ме е свил на сърми, де
2, февруари, 2009 at '11:40 am'
2, февруари, 2009 at '3:37 pm'
2, февруари, 2009 at '4:01 pm'
2, февруари, 2009 at '4:41 pm'
Хм, по-добре не. Но си струва да се помисли по въпроса, ако трябва да си избереш палач/ готвач, кой би избрала?
(Снощи гледах отново „Зеленият път“)
2, февруари, 2009 at '5:16 pm'
Ако мога да избирам ще предпочета близък човек, и ще искам да ме гледа в очите. А най-лошото е сам да си си готвач/палач…
2, февруари, 2009 at '8:17 pm'
Хм, сам да си си? Не мога да си го представя, трябва да го измисля.