“Посочете ми която и да било майка и аз ще ви покажа, ме тя е лъжкиня. Ние разказваме на децата си за света, такъв какъвто би трябвало да бъде: място без чудовища и без призраци, където ако правиш добро, ще ти отвръщат с добро и мама винаги ще бъде наблизо, за да ги пази. Разбира се, никога не наричаме това “лъжи” – намеренията ни са толкова добри, всичко правим само за добро, – но така или иначе те не са нищо друго.”
стр. 42 “Бонбонени обувки” Джоан Харис, ИК “Прозорец”
***
“Да бъдеш майка означава да живееш в страх. Страх от смърт, от болест, от загуба, от злополука, от непознати, от Черния призрак или просто от онези дребни, ежедневни неща, от които по някаква причина най-много ни боли: изражение на досада, гневна дума, неразказана приказка за лека нощ, пропусната целувка, ужасният момент, когато майката престава да бъде център на вселената на дъщеря си и се превръща в поредния сателит, който кръжи в орбита около някое по-незначително слънце.”
стр. 44 “Бонбонени обувки” Джоан Харис, ИК “Прозорец”
2, март, 2008 at '11:55 am'
Така е.
Чувала ли си за книгата “Майките” на Теодора Димова? Аз попрочетох за нея и реших, че се страхувам да я прочета.
2, март, 2008 at '2:50 pm'
Благодаря ти Хаз! Чувала съм, но до там. Чак сега прочетох това http://www.online.bg/kultura/my_html/2349/romanitd.htm
и определено смятам да прочета книгата. Вероятно ще плача, но по-добре да плача сега, а не след 10 години.
9, април, 2008 at '3:02 pm'
[...] Обещанието си е обещание. Надявам се наистина да имам сили да я прочета и да [...]