Синоптиците обещават слънчево време. Вероятно довечера няма да има много публика, защото хората предпочитат да се разхождат в парка и да се наслаждават на раждащата се пролет, вместо да зяпат спектакли.
Днес е последния ден. Сутринта ще изпия кафето без захар, както обикновено. Ще говоря с Мика по телефона, за да ми разкаже отново за обувките, които мама й подари преди месец. След това ще се разходя край езерото и в зоопарка, ще снимам тревата, небето, дърветата, които се пробуждат. Ще сменя батериите (на фотоапарата). Ще се прибера за малко вкъщи, за да се изкъпя и преоблека. Може би ще прочета малко от книгата, може би ще напиша нещо тук. Спокойна и уверена ще се отправя към последната вечер. С никого не съм споделила, че е последна. Обикновена вчер, както всички през изминалите 35 години. Ще се гримирам в бяло, червено и черно. Ще облека костюм на точки и запетаи, удивително смешна ще подскачам по арената. Ще флиртувам с публиката. Както и предположих – залата е пълна наполовина. Ще дам всичко от себeси, за да разсмея и най-тъжния човек. След края на спектакъла ще ме аплодират така, че ще съм изкушена да променя решенито си. Ще устоя на изкушението и ще обявя на всчки, че днес е последния ден. От утре няма да бъда клоун.
