Няма майтап – най хубавото на „Аферата Шекспир“ е, че най-сетне свърши. За последно ви занимавам със Силвето и го правя, защото razmisli очаква новини. 
Манджа с грозде, това е положението. Не броих колко пъти става дума за Шекспир, ама не са много. Няма да я прочета отново, за да ги преброя! И веднъж ми дойде в повече! То бива мазохизъм, то може, ама моя започва да става клиничен и май е време да взема мерки.
Донякъде четох подробно с цел после да мога да се заяждам, ама няма смисъл, защото толкова тъпотии до вдлъбнатини има, та чак са прокопали тунели. Действащите лица са минимум 50 (и тях не ги преброих), а поне половината изобщо не разбрах за какво се борят).
Не мога да опиша вкуса на манджата, но освен грозде в нея са забъркани предложения за брак, Евровизия, медии, отвличания, стремежи към власт, монахини, дневници, луксозни хотели, мениджъри, сандъци със съкровища, дипломати, вили, повелители и слуги… със сигурност пропускам нещо, ама няма начин.
Има вероятност следващата книга на Силвето да е „Аферата Дюма“, загатва нещо милата към финала.
Ако ми се мерне пред очите друга книга написана от мистериозната Кристъл, ще подам жалба в Комисията за защита на потребителите. Тази книга и на аромат, и на вкус е като салам с изтекъл срок на годност.
21, февруари, 2008 at '4:55 pm'
Да прочетеш една книга с цел да видиш докъде може да стигне в тъпотата си, а после дори да не ти се заяжда, значи положението наистина е било трагично.
А беше ли очевадно, че авторката е българка, имаше ли фрапантни разминавания с американската действителност? (Предполагам, че ако няма то е защото книгата е следвала именно американския модел „афера“, която сама по себе си е съмнително далечна от действителността, дори американската.
22, февруари, 2008 at '12:31 am'
Няма нищо американско (освен онзи надпис на последната страница):) Струва ми се, че американския модел, колкото и нереалистично да звучи, бледнее пред пълното отсъствие на връзка с главния мозък на героите и авторката на романа.