Изминаха 42 минути от този ден. Пропилях ги, защото чак сега разбрах, че е последен. Не са съвсем пропилени, защото в част от тях говорих със сестра ми. Не знаехме, че днес е последният ми ден.
Страхувам се. Последен и обречен. Утре няма. Има, но без физическото ми тяло. Ще задоволя най-сетне любопитството си. Ще ви посетя, за да ви погаля и благодаря, че бяхте част от моя пореден живот. Ще ви благодаря, за доброто и лошото. Сега има само добро.
Благодаря ти Майк и ще ти благодаря още, защото това не е последният ми отговор на въпроса ти. Всъщност това изобщо не е отговор на въпроса ти. 
Ако днес не е последният ми ден ще пиша пак. Ако утре не е последният ми ден, ще пиша пак. Всички отговори – неотговори са/ ще бъдат искрени. Ден с ден не си прилича. Бил, макар и последен.
