Опитвам са да се свържа с Лятото по всички начини, които са ми известни. Ама не обажда.
И писмо му написах, да го полаская се опитах – „Ти, Лято си по-велико от Дядо Коледа и от Баба Марта. По-велико си от Великденските шарени яйца! Абе, най си, Лято, най си! Ела си ми тук, не се крий. Донеси ми морето, пясъка, делфините.
Велико си Лято! Дядо Коледа и Баба Марта не могат да ме накарат да стана в шест сутринта. Даже, ако се опитат зъбките ще им избия! Само ти можеш, Лято!
„
20, март, 2008 at '4:50 pm'
[...] гледах снега през прозореца, в следващия се сетих за лятото, за копнежа ми по слънцето, пясъка и морето. Игривата [...]