Провокатор е Lyd!

Не съм красавица, но за сметка на това съм доста проклета :) Колко луд трябва да е човек, за да реши, че иска да прекара остатъка от живота си с мен? Не знам.

В детските си години си мечтаех как ще се омъжа…

В тинейджърските и критерии си имах даже :) Един от тях беше къща на френската Ривиера :)

По-късно станах студентка по право и ритуалите със знаменателното изречение, което цитирам по памет – „Нека това семейство се превърне в клетка, която дава на обществото….“ не си спомням какво му дава, ама е клетка, нали… – започнаха да ми се струват леко съмнителни. Добре, събрали сме се роднини, приятели, каквото се сетиш и като започне да пее хорът в ритуалната зала плачем, от радост естествено. Море от радост ли? Баш от мъка си плачем, че „нашто хубав’то дитье, ся шъ гу вземьи онуй дет сефте го виждами“.

И никога повече няма да го видите най-вероятно. :)

Не ги разбирам тези работи. Може и тъпа да съм. Може. Защо, ако някой някого обича (в цъфналата ръж :) по Робърт Бърнс) да трябва да го показва на роднините си? Защо трябва третия братовчед по майчина линия да одобри този, когото обичаш?

И за бракове в тесен кръг съм чувала, ама пак не ги разбирам.

Има фраза „Никога не казвай никога.“, но няма „Никога не казвай завинаги.“

Лид, благодарско!