„Аферата Шекспир“ се казва една книга , която от няколко месеца отлежаваше в библиотеката ми. До снощи, когато реших, че здравословното ми състояние е подходящо да зачета нещо по-неангажиращо гънките в пламналата ми глава.

Отварям подсмърчайки и покашляйки книгата… В скоби искам да спомена за един отвратителен навик, който имам - преди да започна да чета книга, прочитам имената на преводачите, художниците, редакторите и въобще всички участвали в подготвянето на издаването; кога е написана, каква е по народност и разни други безинтересни подробности. Не, че познавам някой в тази сфера, ама на, просто ми е любопитно
А? Запазени авторски права на Силвия Кристъл (много ясно, нали тя е написала книгата) и на Дамян Дамянов – художник на корицата. Защо няма име на преводач? Защо не е изписано заглавието на английски? Леко започва да ми присветва, че тази Силвия ще да е нашенка. Лошо няма! Отгръщам на последната страница, ама не, за да прочета финала
, а там, където също пише разни безинтересни неща – редактори, предпечати, коли и т.н. Пише, пише, ето това:
Силвия Кристъл
АФЕРАТА ШЕКСПИР
Американска
Първо издание
А сега, де! Хм, сигурно българския е станал официален език в Америка или са присъединили България към Щатите. Е как съм я пропуснала таз новина?
Започвам да търся в доброто гугле нещо за Силвия Кристъл. Откривам, че е автор на въпросната книга
издадена от Сиела (това вече и без друго го знам). Откривам също, че името съвпада с това на една актриса (май трябваше да е в кавички), която участвала в „Емануела“ (по спомени от ранната ми младост не особено цензурен филм). Amazon.com и Barnes & Noble.com мълчат по въпроса кой в Америка е издал тази книга.
Моля, ако някой е по-наясно от мен с издателския бизнес да ми каже, как става тази работа. На Сиела не смятам да пиша, за да ги питам, щото не ми е чак пък толкоз важно тази Силвия от Бусманци ли е или от Бостън.
Малко ми се утрепа желанието да чета книгата, обаче. И като се знам какво съм мрънкало заядливо, ще я прочета не с цел да й се наслаждавам
7, февруари, 2008 at '10:11 pm'
Изглежда да е българка, тази Силвия. В няколко сайта пишат книгата в раздел „съвременна българска проза“ или език: български. А на английски не изглежда да има такава авторка. Но ако прочетеш книгата лесно ще се разбере, според евентуалните несъответствия
7, февруари, 2008 at '11:12 pm'
Благодаря ти!
чета я патара – кютара.
До 107 страница три пъти и предложиха брак разни изключително привлекателни мъже на интелектуалката, която се интересува от нещо, ама не е ясно какво е (Шекспр, но не съвсем).
Макар, че по кривата пътека я подхванах
Несъответствия и смешки – с лопата да ги ринеш.
Не се заяждам, но да ме лъжат никак, ама никак не ми харесва.
7, февруари, 2008 at '11:47 pm'
ОК… ще чакам репортаж от мястото на мистификацията, или доколко е скопосно поамериканчването
Защото засега обещава шоу.
8, февруари, 2008 at '12:00 am'
20, февруари, 2008 at '9:27 pm'
[...] е, че най-сетне свърши. За последно ви занимавам със Силвето и го правя, защото razmisli очаква [...]