Кой си ти? И защо си мислиш, че държиш с геврека си и живота на хората?
Много съм ядосана, много съм тъжна, много антипрофесионалношофьорски съм настроена (щях да сложа усмивка тук, заради думата, но не ми е до смях), емоцията води пръстите ми по клавиатурата.
Днес въпросният шофьор отне предимство на скромното ни МПС на влизане в Стара Загора от Бургас. Просто се изнесе на две педи от носа ми в лявата лента без да сигнализира с мигач и след малко отново се прибра в дясната. От набиването на спирачките си заврях главата в жабката. Не изпреварваше, ако изпреварваше можеше и да го оправдая (поне малко). Сърцето ми слезе в петите и на въпроса на ядосания ми мъж „Искаш ли да му го върна?“, отговорих спонтанно не, защото не ми липсват „първите 7″, а и как се бори въшка със слон не ми се гледа.
Щях да го преглътна и да приема шофьора, като поредния лумпен по пътищата, ако минута след засечката не го бяхме изпреварили и не бях видяла как ми се хили самодоволно („Забавлявам се, а вие сте жалки.“).
Нямаше да ти запиша номера, глупако, ако спазваше правилата за движение.
Нямаше да го запиша, ако не беше показал, че го правиш нарочно!
Ти това няма да го прочетеш, ама дано го прочетат децата ти, за да знаят, че не се замисляш, когато от височината на кабината си се опитваш да оставиш други деца без родители.
И още нещо, глупако, ти караш камион, който представлява марка. Средният пръст, който ти показах (ура, за първи път) означава, че ще кажа на шефовете ти как го караш, ама дано самочувствието ти не идва от това, че и те са като теб.
